Уважаеми клиенти,
На 31 декември 2011г. изтича установения с параграф 4, ал.1 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за търговския регистър краен срок за пререгистрация на търговците, клоновете на чуждестранните лица и кооперациите при Агенцията по вписванията. Във връзка с горното, напомняме на непререгистрираните клиенти за необходимостта да предприемат предвидените в закона действия за пререгистрацията си.
Считано от 1 януари 2012г., в приложение на разпоредбите на параграф 5 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за търговския регистър, няма да е възможно да се кандидатства за лизинг, ако търговецът не е пререгистриран.
Във връзка с публикувания на интернет страницата на Комисия за финансов надзор проект за изменение на Кодекса за застраховане, от страна на Българската асоциация за лизинг бихме искали да обърнем вниманието Ви върху бележките и предложенията ни по някои от новите текстове от проекта, пряко засягащи дейността на лизинговите компании:
1. Относно предлаганото изменение с добавеното изречение 2 на чл.154, ал.3, от Кодекса за застраховането:
“Задължаването на потребител на застрахователни услуги да използва услугите на конкретен посредник не се допуска”.
Считаме, че като цяло формулировката е неясна и неконкретна. Понятието „потребител на застрахователни услуги” по смисъла на параграф 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на КЗ е твърде широко и обхваща, както застрахования, така и достатъчно голям брой трети лица (третото ползващо се лице, третото увредено лице, другите лица, за които са възникнали права по застрахователен договор, както и физическото или юридическото лице, което проявява интерес да се ползва от услугите, предоставяни от застраховател или от застрахователен посредник във връзка с предмета му на дейност).
От наша гледна точка, като лизингодатели, собственици на отдавано на лизинг имущество, подобна широка редакция създава опасност от невъзможност да упражняваме правото си на собственост, което безспорно включва в себе и правото да избираме застрахователния си посредник.Също така по този начин за лизингодателите ще бъде нарушен и основния принцип на доброволност при застраховането, съгласно член 6 от Кодекса, т.е. ще се създаде и неравнопоставеност между различните правни субекти, участници в застрахователния процес. Не на последно място смятаме, че се поражда и противоречие с нормата на чл. 201, ал. 2 от КЗ, която основателно изключва възможността договорите за застраховка на имущество да бъдат сключвани от несобственик без пълномощия.
Освен това считаме, че систематичното място на понятието „посредник” също е неточно, тъй като чл. 154 от КЗ е в глава XIV „Застрахователен брокер”и предложената редакция би поставила в неравностойно положение различните видове застрахователни посредници.
Предвид гореизложените доводи, предлагаме изцяло да отпадне редакцията на чл. 154, ал. 3 КЗ или изречение 2 на ал. 3 да придобие следната редакция:
„Лицето, чиито собствени имуществени или неимуществени блага са предмет на застрахователен договор,или посочено от него трето лице, избира свободно застрахователен брокер.“
2. Относно предлагания нов член 199б - застраховка, сключена по повод на лизингово имущество:
„Застрахователен договор между лизингодател и застраховател, по повод на лизингово имущество, когато премията е дължима и платима от лизингополучателя, е валиден само ако лизингополучателят е изразил предварително писмено съгласие с условията по него. Член 199а, ал. 4 и 6 се прилагат съответно”
Считаме текста в тази му редакция за неприемлив, тъй като това би поставило лизингодателите в невъзможност да застраховат собственото си имущество при отказ или нежелание на клиента да съдейства в процеса. Това представлява сериозно нарушение на собственическите права на лизингодателя и поставя в сериозен риск лизинга като продукт. Индиректно, текстът ще доведе до намаляване на покритието по застраховка Гражданска отговорност, доколкото лизинговите компании стриктно следят за наличието на тази застраховка, респ. при несъгласие на клиентите си с полицата няма да могат да сключат същата.
Текстът поставя в риск както застрахователните компании , които сключват и отчитат застрахователни полици (и които могат да се окажат невалидни, въпреки че застрахованото лице надлежно и добросъвестно е сключило договора), така и третите добросъвестни лица, черпещи права от застраховката гражданска отговорност (ако лизингополучател оспори съгласието си за сключване на полицата поради някакъв порок).
При създаването на тази разпоредба не е било съобразено и обстоятелството, че обичайната практика на преобладаващата част от лизингодателите включва съвместен с лизингополучателя избор на застраховател при сключването на лизинговите договори. Под различни форми лизингополучателите посочват писмено приемането на определен застраховател , т.е. те правят един информиран избор. Ако по време на действие на лизинговия договор се наложи смяна на застрахователя, то това се прави или по изричното желание на лизингополучателя, или лизингодателят го информира писмено за промяната, като посочва изрично и причините, наложили тази смяна. Поради това, с оглед защита на Лизингополучателите, считаме за достатъчно регламентирането на правото на информираност и избор на застраховател и условия на застраховане при сключване на договор за лизинг, което членовете на БАЛ прилагат и в момента в своята практика. В допълнение трябва да отбележим, че договора за лизинг и договора за застраховане (застрахователната полица) са с различна срочност, което означава, че страните нямат възможност да се договорят към датата на подписване на договора за лизинг какви ще са условията по застрахователните полици и съпътстващите ги общи условия за бъдеще.
По наше мнение, препратката към правилата на Член 199а, ал. 4 и 6 също е неудачна, тъй като в тях се регламентират права и задължения на кредитора във връзка със застраховането на чуждо имущество (това на длъжника), докато при лизинговите договори лизингодателите застраховат собственото си имущество. Не е отчетено също, че след приемането на новия Закон за потребителския кредит, въвеждащ изискванията Директива 2008/48/ЕО за пълна хармонизация на европейското законодателство по отношение условията за предоставяне на потребителски кредити, договорите за лизинг са обект на предоставената от европейското законодателство защита на потребителя, която задължава кредитора да информира потребителите за допълнителните услуги свързани с договора за кредит, по-специално за застрахователните премии.
Предвид гореизложеното, настояваме разпоредбата на новия член 199 б да отпадне изцяло от проекта за Закон за изменение и допълнение на Кодекса за застраховането.
3. Относно предлаганите промени в дефиницията на „застрахователен интерес”, т.34 от Допълнителните разпоредби на кодекса:
„Застрахователен интерес” е обективна или друга правно призната връзка между едно лице и едно имуществено или неимуществено благо, по силата на която възможното засягане на това благо от проявлението на застрахователния риск ще причини вреди на заинтересованото лице.
Считаме така предложената дефиниция за твърде широка и позволяваща възможности за превратно тълкуване; даването на предимство на обективното пред правното състояние носи сериозен риск от наличие на няколко полици (вкл. от недобросъвестни ползватели на вещ), по които се застрахова едно и също имущество от няколко лица с възникнал на различно основание застрахователен интерес, и поставя въпроса кой е титуляр по застрахователните полици и на кого и в каква пропорция следва да се плати застрахователното обезщетение. Индиректно текстът чрез правната несигурност, която допуска, разширява възможностите за опити за застрахователни измами от страна на трети лица - несобственици, владеещи (вкл. без правно основание) определено имущество.
Предвид гореизложеното, предлагаме промените в т.34 от Допълнителните разпоредби да отпаднат от проекта и да не се променя действащата към момента правна норма на т.34
