Акорт Инс
 
Представяне
 
Контакт
 
Начало
Акорт Инс
Акорт Инс
Bulgarian English

НОВИНИ

Вече ще има и 3-месечни винетки

От 2018 г. шофьорите ще имат повече гъвкавост при закупуването на винетни стикери. Годишната винетка става срочна, т.е. важи 12 месеца след датата на закупуване. Освен това ще има и тримесечна винетка, каквато досега не съществува. Това са чат от промените в Закона за пътищата, приети окончателно на второ четене в пленарна зала в петък.

Идеята да има еднодневна винетка при леките автомобили беше оттеглена от вносителите още преди да влезе за второ четене. Такава ще има само за товарните автомобили, което съществува като възможност и в момента.

Години наред 12-месечната винетка действаше от 1 февруари до 31 януари на следващата година, независимо през кой месец от годината е закупена. Това според Петър Славов от Реформаторския блок е несправедливо. „Поправихме една несправедливост - годишната винетка ще е валидна за една календарна година. Тя ще важи от датата на закупуването, а не както сега - до края на текущата година“, коментира депутатът.

При определяне на графичното оформление на годишните винетни стикери задължително се предвижда възможност за трайно отбелязване на деня, месеца и годината на нейното закупуване. Досега тази възможност съществуваше само при по-краткосрочните стикери.От 2018 г. шофьорите ще имат повече гъвкавост при закупуването на винетни стикери. Годишната винетка става срочна, т.е. важи 12 месеца след датата на закупуване. Освен това ще има и тримесечна винетка, каквато досега не съществува. Това са чат от промените в Закона за пътищата, приети окончателно на второ четене в пленарна зала в петък.

Идеята да има еднодневна винетка при леките автомобили беше оттеглена от вносителите още преди да влезе за второ четене. Такава ще има само за товарните автомобили, което съществува като възможност и в момента.

Години наред 12-месечната винетка действаше от 1 февруари до 31 януари на следващата година, независимо през кой месец от годината е закупена. Това според Петър Славов от Реформаторския блок е несправедливо. „Поправихме една несправедливост - годишната винетка ще е валидна за една календарна година. Тя ще важи от датата на закупуването, а не както сега - до края на текущата година“, коментира депутатът.

При определяне на графичното оформление на годишните винетни стикери задължително се предвижда възможност за трайно отбелязване на деня, месеца и годината на нейното закупуване. Досега тази възможност съществуваше само при по-краткосрочните стикери.

Кодексът за застраховането окончателно гласуван

Депутатите в НС приеха проекта на второ четене и така той влезе в сила още на 01.01.2016 г.

С кодекса се въвежда европейската система за изчисляване на платежоспособността на компаниите в сектора, уреждат се правата на потребителите на застрахователни услуги и се дава възможност за изчистване на проблеми, натрупани заради несъвършенства в досегашната нормативна уредба.

Даването на възможност за сключване на застраховки "Гражданска отговорност" онлайн се превърна в ключов за приемането на кодекса въпрос. След продължителни дебати между експерти, юристи и депутати бе намерен вариант, който ще позволи сключването на задължителната застраховка по електронен път, без да е необходимо клиентът да разполага с електронен подпис. Това няма да направи "Гражданска отговорност" по-евтина, както твърдят депутати. Тенденциите са тя да поскъпва, коментираха застрахователи след гласуването.

Големият компромис

От 1 януари българският застрахователен сектор трябва да заработи според изискванията на новата европейска директива, с която се въвежда "Платежоспособност II".

Според приетото договор за застраховка Гражданска Отговорност на Автомобилиста ще има, след като компанията получи плащането, а тя ще има максимален срок от 3 дни, в който да я активира. За операцията няма да е нужен електронен подпис. Стикерът остава и ще се изпраща по куриер заедно с договора. Това обаче няма да я направи по-евтина, както пресмятат депутатите, а ще я оскъпи, коментира Данчо Данчев, председател на браншовата асоциация на застрахователите. Той добави, че и в момента от гилдията предлагат подобна възможност и че целият дебат е бил от гледна точка на по-добрата защита на потребителите. Според Данчев по-същественият проблем при "Гражданска отговорност", който се разрешава с новия кодекс, е, че ще се премахне възможността за източване на българския гаранционен фонд от чужденци (най-често румънци), които купуват и регистрират автомобили у нас и се възползват от цените на задължителната застраховка, които са най-ниските в Европейския съюз. По думите му това води до стотици милиони левове щети годишно, които се поемат от българските застрахователи.

Още поправки

С последните редакции на текстове в кодекса депутатите зачеркнаха идеята за въвеждане на високи лимити на застраховката професионална отговорност на автомобилните сервизи, тъй като според тях това щеше да ограничи конкуренцията и на пазара да останат само големите.

Няма да се иска и задължителна застраховка "Гражданска отговорност" за ремаркетата до 750 кг, каквато идея също беше залегнала в проекта на кодекса. Разрешава се и проблем пред бизнеса на лизинговите компании, които занапред ще трябва да получават изрично съгласие от клиентите си за условията по застраховката на лизинговия актив, а по отношение на старите договори бе даден гратисен период за предоговаряне.

Проблемите с лизинга остават

Частичен компромис в Кодекса за застраховането бе постигнат и по отношение на лизинговото имущество. С цел по-добра защита на потребителите се предвиждаше промяна в схемата, по която да се изплащат обезщетения, като първоначалният вариант бе те да се превеждат на лизингополучателя, тъй като той е този, който плаща застраховката и има риск при неблагоприятно събитие да остане и без актива, и без обезщетение, като продължи да дължи вноски на лизингодателя. Това обаче поставяше лизинговите компании в позицията на необезпечен кредитор и сериозно застрашаваше бизнеса им, който генерира по 1 млрд. лв. оборот годишно и спомага за инвестициите в производствените сектори на икономиката. По предложение на същото трио депутатки от ГЕРБ - Савеклиева, Георгиева и Попова - текстът бе изменен така: при частична щета по лизингов актив се плаща на лизингополучателя, освен ако не е договорено да се плаща директно на сервиза. При кражба или тотална щета парите се превеждат на лизингодателя, който погасява задълженията по договора на клиента си и ако има остатък, го изплаща на лизингополучателя. Макар да не съответства изцяло с исканията на лизинговите компании, редакцията донякъде им дава сигурност.

В кодекса обаче остана текстът, който предвижда периодично съгласуване на условията по застраховката на лизинговото имущество с клиента. Идеята е да се даде възможност на потребителя да избере най-изгодната за него оферта на пазара, тъй като сегашната практика облагодетелства лизинговите компании, които в масовия случай са свързани със застраховател и имат изгода от по-скъпите застраховки. Според съпредседателя на Българската асоциация за лизинг Атанас Ботев, който взе участие в работното заседание на парламентарната комисия, така приетите текстове продължават да притесняват индустрията.

Привилегия на застрахователите в изпълнителното производство, която може да се окаже противоконституционна

Юрист предупреди, че е в готовност да стигне до Конституционния съд за текст в новия Кодекс за застраховането, който дава възможност на застрахователните компании да избягват образуването на изпълнителни дела срещу тях. Недоволни от това са Камарата на частните съдебни изпълнители и Центърът за човешки права. Техните становища против разпоредбата не бяха взети предвид от икономическата комисия в парламента при второто четене на законопроекта и така тя остана в спорния вариант, който ще бъде гласуван окончателно във вторник в пленарната зала. Според адвокат Деян Николов, който поставя под въпрос конституционността на текста, ефектът от него ще бъде в ущърб на потребителите, тъй като застрахователите ще получат още една възможност да бавят изплащането на щети. Засега обаче няма яснота как се предвижда становището да стигне до Конституционния съд, който може да бъде сезиран само от определени лица - главния прокурор, президента, правителството, ВКС, ВАС, от поне 48 депутати от НС и омбудсмана. От своя страна от компаниите обясняват, че тази разпоредба е необходима, тъй като с нея ще се сложи край на наложила се на пазара практика, която водят до блокиране на сметки и източване на стотици хиляди левове от застрахователите чрез ненужни и умишлено образувани изпълнителни производства.

Какъв е проблемът

Съдебните изпълнители и правозащитната организация се противопоставят на чл. 381 в кодекса, с който на първо място се дава възможност за извънсъдебно уреждане на претенциите между застраховано лице и застраховател. Наред с това се въвежда процедура, съгласно която лицето, което претендира за изплащане на обезщетение, трябва да изпрати писмена покана до застрахователя и ако в 7-дневен срок той не изплати сумата, едва тогава може да се пристъпи към изпълнително производство и принудително събиране на вземането.

Според камарата на съдебните изпълнители тази привилегия, с която не разполага нито една друга гилдия, противоречи на Европейската конвенция за правата на човека, както и на конституцията. "С оглед застъпваното от Конституционния съд по-широко разбиране на правото на собственост като конституционно защитено право на гражданина върху неговото имущество следва да се приеме, че всяко неравноправно третиране на установеното с влязло в сила съдебно решение вземане срещу определена категория длъжници съставлява нарушение на конституционните принципи: за правовата държава и за еднаквите условия за стопанска дейност", пише в позицията на камарата. "Предлагаме тези текстове да отпаднат или да бъдат поправени", допълват в становището си от Център за човешки права, където интерпретират казуса като вменяване на отговорност на пострадалите лица да доказват, че са търсили правата си пред застрахователя.

Новите "Мистър и Мисис Икономика" 2015

Новите 'Мистър и Мисис Икономика' 2015

Оскарите на бизнеса бяха раздадени на бляскава церемония в хотел "Маринела", а двете големи награди връчиха миналогодишните носители на призовете Боряна Манолова, главен изпълнителен директор на "Сименс България" и Иван Папазов, изпълнителен директор на "Винпром Пещера". Те бяха придружени от министър-председателя на България Бойко Борисов и министърът на икономиката Божидар Лукарски.

За категория "Финанси и застраховане" бе отличен Борислав Тодоров, управител на Кюн Лизинг и Акорт ООД. Наградата му бе връчена от г-н Валентин Златев, член на Управителния съвет на КРИБ.

При откриването председателят на КРИБ Кирил Домусчиев заяви: "Искам да изразя изключителното си задоволство, че от тази година КРИБ ще бъде организатор на конкурс който има повече от 20 години история. За нас е чест да наградим своите колеги, които са постигнали изключителни успехи".

Новите 'Мистър и Мисис Икономика' 2015

Предприемачи от над 30 различни сектора се състезаваха в 10 категории – земеделие и хранително-вкусова промишленост, услуги и търговия, транспорт и логистика, финанси и застраховане, индустрия, ИКТ, бизнес услуги, най-добър старт в кариерата и подкрепа на стартиращ бизнес. Победителите бяха избрани от жури, съставено от членовете на Управителния съвет на КРИБ - 27 човека сред които ръководители на фирми от различни браншове, които по думите на Домусчиев "гарантират безпристрастността при избора на победителите".

Право на приспадане на данъчен кредит за начислен данък върху добавената стойност за получени доставки, свързани с договор за лизинг или отдаване под наем на лек автомобил

Във връзка с изменението на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) в сила от 01.01.2013 г. до Национална агенция за приходите са отправени множество запитвания, които касаят правото на приспадане на данъчен кредит за начисления на регистрирани по ЗДДС лица данък върху добавената стойност за получени доставки,свързани с:
-договори за лизинг,в които изрично е предвидено прехвърляне на правото на собственост на лек автомобил.
-договори за лизинг с уговорена само опция за прехвърляне на собствеността на лек автомобил.
-договори за отдаване под наем на лек автомобил (оперативен лизинг).

По смисъла на ал.1,т.18 от ДР на ЗДДС в сила от 01.01.2013 г.”лек автомобил” е автомобил,в който броят на местата за сядане без мястото на водача не превишава 5. Не е лек автомобил този, който е предназначен за превоз на товари, или лек автомобил, който има трайно вградено допълнително техническо оборудване за целите на извършваната дейност от регистрираното лице. От посоченото определение е отпаднало съществувалото до 31.12.2012 г. изискване при определяне броя на местата за сядане да се вземат предвид само седалките, монтирани от производителя.
За получените от регистрираните по ЗДДС данъчно задължени лица доставки на стоки или услуги възниква право на приспадане на данъчен кредит по общите правила на чл. 69 от същия закон при ограниченията на чл. 70 и при условията на чл. 71 от закона.
Едно от ограниченията е предвиденото в чл.70.ал.1,т.4 от ЗДДС в редакцията на нормата до изменението й със ЗИД на ЗДДС, обнародван в ДВ,бр.94 от 2012 г.,по силата на което правото на приспадане на данъчен кредит не е налице, независимо че са изпълнени условията на чл. 69 или чл. 74, когато е придобит, внесен или е нает лек автомобил. С изменението в сила от 01.01.2013 г. е отпаднало ограничението на правото на приспадане на данъчен кредит, когато лекият автомобил е нает.
С оглед възникването на правото на приспадане на данъчен кредит за начисления данък върху добавената стойност за доставки на нает или предоставен за ползване лек автомобил по договор е необходимо тези доставки да бъдат квалифицирани като облагаема доставка на стока или услуга.
По смисъла на чл.8 от ЗДДС услуга е всичко, което има стойност и е различно от стока, като понятието за доставка на стока изисква, съгласно чл.6, ал.1 от същия закон, прехвърлянето на правото на собственост или друго вещно право върху стоката.
Наемът или ползването на лек автомобил, който не представлява доставка на стока, трябва по принцип да се квалифицира като доставка на услуга по смисъла на чл.8 от ЗДДС.
Съгласно чл.228 от Закона за задълженията и договорите с договора за наем наемодателят се задължава да предостави на наемателя една вещ за временно ползване , а наемателят-да му плати определена цена.
Въпреки, че по своята същност договорът за лизинг, уреден в Глава двадесет и трета от Търговския закон, е вид наемен договор, той има съществени отлики, като в някои случаи отликите са толкова съществени, та както за целите на ЗДДС, така и за целите на счетоводството и корпоративното подоходно облагане, лизинговите договори с определени характеристики имат данъчно третиране, различно от това на наемните отношения и сходно с това на покупко-продажбите. Най-общо лизинговите договори се делят на два вида: оперативен лизинг, където вещта се ползва за определен срок срещу възнаграждение, след което се връща на лизингодателя, и финансов лизинг, който съдържа клауза за прехвърляне собствеността върху лизинговата вещ в рамките на периода по лизинговия договор или след изтичането му. Предвид сходствата и различията между договора за наем и договорите за лизинг, с оглед възникване на правото на приспадане на данъчен кредит за получателя, трябва да се прецени в кои случаи договорът за лизинг следва да бъде определен като наемен договор за целите на ЗДДС.
За целите на облагане с данък върху добавената стойност в ЗДДС е направено следното разграничение на договорите за лизинг:
• договор за лизинг, в който изрично е предвидено прехвърляне правото на собственост;
• договор за лизинг,в който е уговорена само опция за прехвърляне правото на собственост (чл.6,ал.2,т.3 от ЗДДС). Има се предвид, че опцията дава право на лизингополучателя да придобие правото на собственост върху стоката след изтичане на срока на лизинга с допълнително заплащане, различно от дължимите вноски по договора съгласно чл.12,ал.5 от ППЗДДС, или пък да се откаже от опцията.

Разпоредбата на чл.6,ал.2,т.3 от ЗДДС разглежда като доставка на стока фактическото предоставяне на стока по договор за лизинг, в който се предвижда в нормалния ход на събитията собствеността върху стоката да бъде прехвърлена най-късно след заплащане на последната вноска.
Съгласно Международен счетоводен стандарт 17, отнасящ се до договорите за лизинг, който е възпроизведен в Регламент(ЕО)номер-1126/2008 на Комисията от 3 ноември 2008 година за приемане на някои международни счетоводни стандарти в съответствие с Регламент (ЕО) номер-1606/2002 на Европейския парламент и на Съвета, следва да се прави разлика между оперативен лизинг и финансов лизинг, като последният се отличава с това, че на лизингополучателя по същество се прехвърлят всички рискове и изгоди от собствеността. Обстоятелствата, че в края на договора е предвидено да се прехвърли собствеността или че настоящата стойност на сбора от вноските е практически идентична с пазарната стойност на стоката, представляват заедно или поотделно критерии, позволяващи да се определи дали договорът може да се квалифицира като договор за финансов лизинг.
Съгласно установената практика на СЕС, понятието за доставка на стока не се отнася до прехвърлянето на собственост в предвидените от приложимото национално право форми, а включва всяка сделка по прехвърляне на материална вещ от определено лице, което овластява друго лице да се разпорежда фактически с нея като собственик.
Поради това в хипотезата, при която договорът за лизинг на лек автомобил предвижда в края на договора да се прехвърли собствеността на автомобила на лизингополучателя или на лизингополучателя да се предоставят присъщите за правото на собственост върху автомобила основни правомощия, а именно да му се прехвърлят по същество всички рискове и изгоди от собствеността на автомобила и ако настоящата стойност на сбора от вноските е практически идентична на пазарната стойност на стоката, сделката следва да се приравни на придобиването на дълготраен актив.
Предвид принципа за предимство на съдържанието пред формата, независимо как е именуван един договор между страните, право на приспадане на данъчен кредит за начислен данък за получена доставка на услуга, свързана с предоставен за ползване лек автомобил ще е налице, когато на получателя не се прехвърлят рисковете и изгодите от собствеността на автомобила и ако стойността на сбора от договорените вноски е значително по-ниска от пазарната стойност на автомобила. В случай, че в договора за лизинг е предвидено да се прехвърли собствеността на лекия автомобил, включително и в случаите ,в които е уговорена само опция за прехвърляне на правото на собственост и сбора от вноските е практически идентична на пазарната стойност на автомобила, то е налице доставка на стока по смисъла на чл.6,ал.2,т.3 от ЗДДС и за получателите на доставки по такива договори не възниква право на приспадане на данъчен кредит за начисления данък върху добавената стойност от доставчика съгласно чл.70,ал.1,т.4 от ЗДДС.
Предвид изложеното, не е налице право на приспадане на данъчен кредит в случаите, когато по договор, именуван между страните като договор за наем на лек автомобил са договорени условия, съгласно които се прехвърлят по същество всички рискове и изгоди от собствеността на автомобила и сбора от вноските е практически идентичен на пазарната стойност на автомобила и по същия, макар да не е предвидено да се прехвърли собствеността на автомобила, впоследствие страните договарят прехвърляне на собствеността.
Когато безспорно е налице договор за наем, за данъчните събития по договора, възникнали след 01.01.2013 г..е налице право на приспадане на данъчен кредит, ако са изпълнени и посочените по-горе условия на чл.69 и 71 от ЗДДС за възникване и упражняване на правото на данъчен кредит и ако не са налице разграниченията на чл.71 от закона. Т.е. в случая,независимо дали самият наемен договор е сключен преди влизане в сила на измененията по чл.70,ал.1,т.4 от ЗДДС, за доставките, наемните вноски за които са дължими след 01.01.3013 г., наемателите ще имат право на приспадане на данъчен кредит за наетия лек автомобил.

В случаи на прекратяване или заместване по договора за лизинг на лек автомобил, както и при тотална щета, когато за начисления данък за получена доставка на услуга, свързана с предоставен за ползване лек автомобил получателят не е имал право на приспадане на данъчен кредит, платените лизингови вноски до момента на прекратяването, заместването или погиването на автомобила следва да се приравнят на насрещни престации на доставка на услуга за предоставяне на ползване/наем на автомобила. Ако на основание чл.25,ал.3,т.1 във връзка с чл.6,ал.2,т.3 от ЗДДС данъкът е начислен при предаването на актива, то съгласно чл.115,ал.6 от ЗДДС при прекратяването или развалянето на договора, както и при тотална щета лизингодателят следва да издаде кредитно известие за цялата сума. Платените лизингови вноски до момента на прекратяване/разваляне на договора или погиване на вещта следва да се приравнят на насрещни престации на доставчика на услуга за предоставяне на ползване на актив (наем), като за тези доставки доставчикът следва да издаде фактури за съответните данъчни събития съгласно чл.25,ал.4 от ЗДДС. В тези случаи за начисления данък върху добавената стойност за получените доставки на услуги, за предоставяне на ползване/ наем на автомобила, данъчните събития, за които са възникнали след 01.01.2013 г. ще е налице право на приспадане на данъчен кредит, при съобразяване с чл. 69-71 от ЗДДС.
За начисления данък върху добавената стойност за доставките на стоки или услуги, които са предназначени за поддръжката, ремонта, подобрението и експлоатацията на наети леки автомобили, включително за резервни части, комплектовка, горивни и смазочни материали по аргумент на противното по чл.70,ал.1,т.5 от ЗДДС, е налице право на приспадане на данъчен кредит.

 

Създадено от OnlineMarketing.bg